Без инициали
Без инициали
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд...
Заплаваха в реки, освирепели
в следите на града, обезличен
сред опаковки празни, без инициали
във оловно, посивял порой.
И в поток от плашещо фалшиви хора
страхът издигаше се безпределно,
в борба за правото си изначално,
че дошли са тука просто да живеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
