19.06.2018 г., 0:27

Без инициали

1.1K 2 3

Без инициали

 

Цветенца нежни, скършени в тревата,

в зората на бездруго краткия си път, 

заклещени в капана на водата,

сбогуваха се тихо с летен дъжд...

Заплаваха в реки, освирепели

в следите на града, обезличен

сред опаковки празни, без инициали

във оловно, посивял порой.

И в поток от плашещо фалшиви хора

страхът издигаше се безпределно,

в борба за правото си изначално,

че дошли са тука просто да живеят...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...