26.02.2008 г., 8:19 ч.

Без изход 

  Поезия » Любовна
1030 1 26
Със замах пак отваряш вратата.
Влизаш в стаята. Дръпваш пердето.

Прекосяваш за миг тишината
И със пръсти ми галиш лицето.

А във ъгъла, свита, невидима
аз те чакам светлинни години.

Сред поредната зъзнеща зима
пролетта като полъх премина.
После - лятото. Пак между другото
есента се проточи лениво.

В кръстопът между мен и съпругата
сто сезона от мен си отиваш.

И се връщаш... Без мене не можеш.
Ала тя ти сервира кафето.
Всяка вечер за теб се тревожи
и залог да е с теб е детето.

А пък аз... Аз съм някъде в мрака.
В тишината до стара камина.
И във прага, до който те чакам
и през който ти няма да минеш.

Все се търсим. Така сме орисани -
две прашинки в горящия кратер.

Тази роли, които измислихме,
нямат край.

Но и няма "нататък"...

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??