Без изход
Със замах пак отваряш вратата.
Влизаш в стаята. Дръпваш пердето.
Прекосяваш за миг тишината
И със пръсти ми галиш лицето.
А във ъгъла, свита, невидима
аз те чакам светлинни години.
Сред поредната зъзнеща зима
пролетта като полъх премина.
После - лятото. Пак между другото
есента се проточи лениво.
В кръстопът между мен и съпругата
сто сезона от мен си отиваш.
И се връщаш... Без мене не можеш.
Ала тя ти сервира кафето.
Всяка вечер за теб се тревожи
и залог да е с теб е детето.
А пък аз... Аз съм някъде в мрака.
В тишината до стара камина.
И във прага, до който те чакам
и през който ти няма да минеш.
Все се търсим. Така сме орисани -
две прашинки в горящия кратер.
Тази роли, които измислихме,
нямат край.
Но и няма "нататък"...
Влизаш в стаята. Дръпваш пердето.
Прекосяваш за миг тишината
И със пръсти ми галиш лицето.
А във ъгъла, свита, невидима
аз те чакам светлинни години.
Сред поредната зъзнеща зима
пролетта като полъх премина.
После - лятото. Пак между другото
есента се проточи лениво.
В кръстопът между мен и съпругата
сто сезона от мен си отиваш.
И се връщаш... Без мене не можеш.
Ала тя ти сервира кафето.
Всяка вечер за теб се тревожи
и залог да е с теб е детето.
А пък аз... Аз съм някъде в мрака.
В тишината до стара камина.
И във прага, до който те чакам
и през който ти няма да минеш.
Все се търсим. Така сме орисани -
две прашинки в горящия кратер.
Тази роли, които измислихме,
нямат край.
Но и няма "нататък"...
© Бианка Габровска All rights reserved.
