17.09.2007 г., 9:37 ч.

БЕЗ МИЛОСТ 

  Поезия
734 0 28
 

Резонно ме разпъваше на кръста,

догаждайки разгулните ми мисли...

Пречупваше до безпосочност пръста,

насочвайки го в нищото... безимен.

Раздираше посоките на капсули,

и в тях заключваше ми греховете...

Приучваше ги в тихо покаяние,

до хаостност зачерни световете.

Безумно разчертаваше кръвта ми,

на капки бездиханни я накъса...

Незряща, ти прогони съвеста ми,

безпътна да се скита и безмълвна...

Ограбваше и нищото, което

остатъчно вклини се... до последно,

и въздухът отровен там, където

мечтите ми удави безогледно...

Резонно ме захвърляше във болка,

безжалостно се смееше... и злъчно

пречупваше безгласно ореола,

поставен ми от теб собственоръчно.

Във жалка руина превърна дните,

изгубени във нереални сфери...

И със лъжовност ослепи очите

пресъхнали... пустинни безпредели...


...

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??