БЕЗ МИЛОСТ
Резонно ме разпъваше на кръста,
догаждайки разгулните ми мисли...
Пречупваше до безпосочност пръста,
насочвайки го в нищото... безимен.
Раздираше посоките на капсули,
и в тях заключваше ми греховете...
Приучваше ги в тихо покаяние,
до хаостност зачерни световете.
Безумно разчертаваше кръвта ми,
на капки бездиханни я накъса...
Незряща, ти прогони съвеста ми,
безпътна да се скита и безмълвна...
Ограбваше и нищото, което
остатъчно вклини се... до последно,
и въздухът отровен там, където
мечтите ми удави безогледно...
Резонно ме захвърляше във болка,
безжалостно се смееше... и злъчно
пречупваше безгласно ореола,
поставен ми от теб собственоръчно.
Във жалка руина превърна дните,
изгубени във нереални сфери...
И със лъжовност ослепи очите
пресъхнали... пустинни безпредели...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
