23.03.2010 г., 9:44

Без отричане

628 0 0

 Без отричане

 

Даде ми спомен и аз на теб,

сладък спомен, невинна чистота.

И нека топли в студените дни,

в дните пусти, в безсънни нощи.

 

И когато напират в очите сълзи,

когато хлад пронизва сърце и душа,

спомни си с усмивка за нежно желание,

с огън и плам за виртуалния миг.

 

С тихо стенание потрепващи тела,

в едно слети, разнежва, вълнува.

Биещи сърца и с думи да обичаш,

отворени един към друг без отричане.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...