5.10.2013 г., 21:03

Без Ресто

439 0 0

Мили мои страхове, свидни и скъпи мои терзания,

толкова много сте ми отнели, толкова болка сте ми дали.

Изправям се пред вас, за битката, в която губещ няма да съм аз -

дотук наполовина победила, оттук напред ще триумфирам.

Няма да се върна, за без ресто съм дошла -

да ви погубя, попилея, разруша.

 

Мили мои страхове, свидни и скъпи мои терзания, сбогувам се със вас,

за без ресто съм дошла, руша ви и през вас минавам,

оставам себе си и напред по пътя продължавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...