Oct 5, 2013, 9:03 PM

Без Ресто

  Poetry
440 0 0

Мили мои страхове, свидни и скъпи мои терзания,

толкова много сте ми отнели, толкова болка сте ми дали.

Изправям се пред вас, за битката, в която губещ няма да съм аз -

дотук наполовина победила, оттук напред ще триумфирам.

Няма да се върна, за без ресто съм дошла -

да ви погубя, попилея, разруша.

 

Мили мои страхове, свидни и скъпи мои терзания, сбогувам се със вас,

за без ресто съм дошла, руша ви и през вас минавам,

оставам себе си и напред по пътя продължавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...