Без следа
БЕЗ СЛЕДА
Не чу ли тромавия ритъм
преди сърдечния арест?
Сърцето искаше да литне –
но сякаш беше спряло днес.
Затворено във клетка тъмна –
зад двайсетината ребра,
все някой ден, преди да съмне
ще се сдобие с чифт крила.
Ще го примами в светлините
дъхът на пролетния скреж.
Какво е смърт защо да питам –
щом знам, че просто е летеж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
