Anita765 (Ани Монева)
297 11768
23.11.2017 г., 11:33 ч.  

Без светлина 

  Поезия » Друга
438 5 16

Зъзнат тревите, мъглите се стелят.
Горе луната е станала сърп.
Тичат в очите ми малки неверия.
В лошото време не нося чадър.

 

Скитам навънка по мокри площади.
Eсенни птици над мене кържат.
Търся в дъжда дребна капчица радост.
Мигат неони с безизразен цвят.

 

Късно е, зная, да имам посоки,
щом съм избрала да тръгна в нощта.
Стъпвам неискащо в калните локви,
а ми се иска над тях да летя.

 

Земно притегляне. Тихо въздишам.
Скривам в палтото студена ръка.
Мисли, превърнати в къдрави нишки,
твърдо роят се – чепата дъска.

 

Няколко котки мяукат напразно,
после потъват зад бяла мъгла.
Колко му трябва? Отварят се язви.

Лаят си кучета с гладни гърла.

 

Нямо ме гледат прозорци и щори.
Търся да видя отнейде зора.
Слънчев да бъде над мене простора.
Само че тъмното днес ме избра.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... "къдрави" мисли
  • Хубаво е, Ани!
  • Хареса ми!
  • Красиво е, Ани!
  • Навън е много навътре. Заключено. Навънка ми е тамън на мен. Сега да не ме захапете да тамън-а...
    Обичам дъждовните ти стихове... 🍁🍂☔
  • Много образно предадено настроение, времето - също. Поздрав, Ани!
  • Хубаво пресъздадено настроение....
  • Навънка си остава обаче. Нека си покрещи... Няма да съм аз, ако не го оставя.
  • Радвам се, че не се разсърди...Чакам да видя редакцията. Всички бързаме понякога, като че гоним норма... Разбирам мотива ти прекрасно!
  • Напротив, не си лоша. Права си, Мая.
    Има и друго за редактиране, което вече направих. Сега ще оправя и това.
    Благодаря ти! Понякога публикувам прибързано, защото мине ли давност, написаното не вижда бял свят. С това със сигурност щеше да се получи така. Редактирам...
    Благодаря на всики, които спират при мен!
  • Привет, Ани. С риск отново да стана лошата, казвам, че творбата ти крещи: " Пипни ме тук и там..." Естествено, неангажиращо.
    В ритмично отношение " Лаят ( и ) кучета с гладни гърла." липсата на "и" спъва иначе прекрасния нелесен дактил.
    " Навънка" ... се забива с кънтящ звук в слуха ми. Глаголът " стана" е употребен три пъти и сам по себе си бледнее на фона на богатата образност. Сякаш си бързала...
    И все пак, смятам, че стихът е много твой (и много мой) Прибирам си го заради накъсаната метафоричност и оригиналност.
  • Много ми хареса прекрасния стих, Ани! Поздравления!
  • Да, великолепен стих, Ани!... С удоволствие прочетох и поставям в любими. Поздравявам те!
  • Утрото е близо, Ани.
  • Добре...
  • Казват, че за мрачните настроения се пише по-лесно. Не е съвсем вярно... Но ти определено владееш красивия рисунък на богата гама от чувства, Ани!
Предложения
: ??:??