Без светлина
Зъзнат тревите, мъглите се стелят.
Горе луната е станала сърп.
Тичат в очите ми малки неверия.
В лошото време не нося чадър.
Скитам навънка по мокри площади.
Eсенни птици над мене кържат.
Търся в дъжда дребна капчица радост.
Мигат неони с безизразен цвят.
Късно е, зная, да имам посоки,
щом съм избрала да тръгна в нощта.
Стъпвам неискащо в калните локви,
а ми се иска над тях да летя.
Земно притегляне. Тихо въздишам.
Скривам в палтото студена ръка.
Мисли, превърнати в къдрави нишки,
твърдо роят се – чепата дъска.
Няколко котки мяукат напразно,
после потъват зад бяла мъгла.
Колко му трябва? Отварят се язви.
Лаят си кучета с гладни гърла.
Нямо ме гледат прозорци и щори.
Търся да видя отнейде зора.
Слънчев да бъде над мене простора.
Само че тъмното днес ме избра.
© Ани Монева All rights reserved.
