31.01.2019 г., 19:56

Без теб

859 0 0

Не знам дали ще доживея.

(Кратък е живота на поета).

Да вървим отново по алеята,

да светят пак от щастие очите ти....

Или друг ще те прегръща?

Ще забравиш ли за моите сълзи?

Знаейки, че някой някъде за теб умира,

ще заспиваш ли спокойно вечер ти?

И се извинявам, и ще търся прошка.

Тази мъка само моя е.

Аз никога така не бях се чувствал -

да искам чрез куршум сърцето ми да спре!

За любовта живеем

и понякога за нея и умираме.

Аз вярвам, че там горе ще съм по-добре -

щом под едно небе с теб не се събираме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...