Jan 31, 2019, 7:56 PM

Без теб

  Poetry » Love, Other
858 0 0

Не знам дали ще доживея.

(Кратък е живота на поета).

Да вървим отново по алеята,

да светят пак от щастие очите ти....

Или друг ще те прегръща?

Ще забравиш ли за моите сълзи?

Знаейки, че някой някъде за теб умира,

ще заспиваш ли спокойно вечер ти?

И се извинявам, и ще търся прошка.

Тази мъка само моя е.

Аз никога така не бях се чувствал -

да искам чрез куршум сърцето ми да спре!

За любовта живеем

и понякога за нея и умираме.

Аз вярвам, че там горе ще съм по-добре -

щом под едно небе с теб не се събираме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...