9.12.2013 г., 11:45 ч.
Без теб не мога
Знам, че ти обичаш само мен,
зная, че за мене мислиш всеки ден.
Но силен страх във мен крещи,
че не съм единствена във твоите мечти.
Питам те - и ти отричаш,
казваш,че само мен обичаш.
Но глас едничък в мен крещи,
че друга се оглежда в твоите очи.
Сърцето кърви и не спира.
Отговор търси,но не намира.
И истината дяволски боли,
но още помня как щастливи сме били.
Но ето, появи се тя,
тази, която във съня,
нежно милва те, нали?
И ме питаш "Добре ли си?"
© Персияна Пенкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Това стихотворение изразява това, че никога не можеш да се довериш на хората, колкото и да са ти близки. Както в този случаи. Момичето вярва на приятеля си, а той и изневерява.
-
А пък като остарееш колко ли ще ревнуваш - ужас!
-
Въпреки критиките е написано много красиво.И аз съм доста млада и се случва да ревнувам.
-
Ах, тази ревност!
-
Всеки си има мнение и вкус.
-
И аз благодаря за тройката..
-
Добре дошла и мерси за тройката За мен е чест автор от твоя ранг да ме оцени по този начин. Благодаря ти!
-
Засегнала си една "вечна" тема. Твоята лирична героиня явно е твърде млада и още не знае, че живота е борба на противоположностите, а любовта и ревността са несъвместими.
Ревнува се за нищо, а се обича за нещо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Млади приятели, внимавайте с мислите и доверието си, ако не желаете да страдате...
На мен стихотворението също ми хареса...