Без теб не мога
Знам, че ти обичаш само мен,
зная, че за мене мислиш всеки ден.
Но силен страх във мен крещи,
че не съм единствена във твоите мечти.
Питам те - и ти отричаш,
казваш,че само мен обичаш.
Но глас едничък в мен крещи,
че друга се оглежда в твоите очи.
Сърцето кърви и не спира.
Отговор търси,но не намира.
И истината дяволски боли,
но още помня как щастливи сме били.
Но ето, появи се тя,
тази, която във съня,
нежно милва те, нали?
И ме питаш "Добре ли си?"
© Персияна Пенкова All rights reserved.
