Знам, че ти обичаш само мен,
зная, че за мене мислиш всеки ден.
Но силен страх във мен крещи,
че не съм единствена във твоите мечти.
Питам те - и ти отричаш,
казваш,че само мен обичаш.
Но глас едничък в мен крещи,
че друга се оглежда в твоите очи.
Сърцето кърви и не спира.
Отговор търси,но не намира.
И истината дяволски боли,
но още помня как щастливи сме били.
Но ето, появи се тя,
тази, която във съня,
нежно милва те, нали?
И ме питаш "Добре ли си?"
© Персияна Пенкова All rights reserved.
Млади приятели, внимавайте с мислите и доверието си, ако не желаете да страдате...
На мен стихотворението също ми хареса...