Безбрежни две кристални езера –
в очите ти навеки аз се давя!
Сърцето как разбито да сбера,
как мислите по тебе да оставя?!
Със топъл изгрев искам да ме сгрее
усмивката ти прелестна и млада,
дъхът ти в моя нека се разтлее
и устните да трепнат от наслада!
Но чезнеш ти далеч в здрачевината,
със залеза си тръгваш… и сънувам…
Поемам си безропотно вината,
без тебе сякаш аз... не съществувам!
23.05.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
А вината и любовта често се държат ръка за ръка,!
Прочуствено!