5.10.2018 г., 1:23  

Без тебе

439 0 2

БЕЗ ТЕБЕ

 

Крача самичък по улица тясна,

в мене е тъмно – не вижда се плам,

спомен забравен в главата проблясна –

спомних си тебе и светлия храм,

 

който издигнахме с обич голяма,

който поддържаше наште мечти,

само че него в момента го няма,

срути се мигом, щом тръгна си ти.

 

Срути се целият, чак до основа,

няма от него  в живота следи,

в мене тъгата разстла си покрова,

в мене угаснаха всички звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....