5.10.2018 г., 1:23  

Без тебе

438 0 2

БЕЗ ТЕБЕ

 

Крача самичък по улица тясна,

в мене е тъмно – не вижда се плам,

спомен забравен в главата проблясна –

спомних си тебе и светлия храм,

 

който издигнахме с обич голяма,

който поддържаше наште мечти,

само че него в момента го няма,

срути се мигом, щом тръгна си ти.

 

Срути се целият, чак до основа,

няма от него  в живота следи,

в мене тъгата разстла си покрова,

в мене угаснаха всички звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...