Татянка (Татяна Начкова)
76 91
10.12.2006 г., 20:05 ч.

Без заглавие 

  Поезия
552 0 4
Не се обичах много,
не се имах за нищо особено -
просто жена - обикновена и тиха,
но не знаех, че за някого
не съм била просто жена,
а неземна богиня,
че когато е гледал в очите ми -
не най-красивите,
се е радвал на блясъка им,
че когато е слушал думите ми -
не най-мъдрите,
е потъвал в захлас..
Това си бил ти -
този, който ме е боготворял.
Погледнах на себе си
през твоето огледало
и зпочнах да се обичам поне малко!

© Татяна Начкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да,мила,обвивката не е от такова значение,щом си изпълнен със съдържание!!!
    Браво!
  • Браво! И на мен ми се иска да ми се случи някога такова нещо!
    Радвам се за теб!
  • Ех, Таня, че първо ти трябва да се обичаш!!!
    После другите...
    Много хубаво!!! Поздрави!!!
  • Прекрасно е, че се е случило това,
    прекрасно е, че е станало така ...
    Усетих го, познато случване.

    Поздрав за стиха.
Предложения
: ??:??