10.12.2006 г., 20:05

Без заглавие

744 0 4
Не се обичах много,
не се имах за нищо особено -
просто жена - обикновена и тиха,
но не знаех, че за някого
не съм била просто жена,
а неземна богиня,
че когато е гледал в очите ми -
не най-красивите,
се е радвал на блясъка им,
че когато е слушал думите ми -
не най-мъдрите,
е потъвал в захлас..
Това си бил ти -
този, който ме е боготворял.
Погледнах на себе си
през твоето огледало
и зпочнах да се обичам поне малко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,мила,обвивката не е от такова значение,щом си изпълнен със съдържание!!!
    Браво!
  • Браво! И на мен ми се иска да ми се случи някога такова нещо!
    Радвам се за теб!
  • Ех, Таня, че първо ти трябва да се обичаш!!!
    После другите...
    Много хубаво!!! Поздрави!!!
  • Прекрасно е, че се е случило това,
    прекрасно е, че е станало така ...
    Усетих го, познато случване.

    Поздрав за стиха.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...