10.12.2006 г., 20:05

Без заглавие

741 0 4
Не се обичах много,
не се имах за нищо особено -
просто жена - обикновена и тиха,
но не знаех, че за някого
не съм била просто жена,
а неземна богиня,
че когато е гледал в очите ми -
не най-красивите,
се е радвал на блясъка им,
че когато е слушал думите ми -
не най-мъдрите,
е потъвал в захлас..
Това си бил ти -
този, който ме е боготворял.
Погледнах на себе си
през твоето огледало
и зпочнах да се обичам поне малко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,мила,обвивката не е от такова значение,щом си изпълнен със съдържание!!!
    Браво!
  • Браво! И на мен ми се иска да ми се случи някога такова нещо!
    Радвам се за теб!
  • Ех, Таня, че първо ти трябва да се обичаш!!!
    После другите...
    Много хубаво!!! Поздрави!!!
  • Прекрасно е, че се е случило това,
    прекрасно е, че е станало така ...
    Усетих го, познато случване.

    Поздрав за стиха.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...