28.10.2008 г., 19:55

Безценни мигове

1.2K 0 8



Вървя към теб с коси от вятър,
разпръсквам слънчево ухание,
пристъпвам боса във водата,
събирам нежност и мечтания.

Вървя към теб с ръце от огън,
докосващи те с дива нежност,
събрала в шепите си пламък,
изгрял от нашите копнежи.

Вървя към теб с душа от слънце,
заливам те с лъчи сребристи,
нанизвам във сърцето с обич,
безценни  мигове - мъниста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...