Oct 28, 2008, 7:55 PM

Безценни мигове

  Poetry » Love
1.2K 0 8



Вървя към теб с коси от вятър,
разпръсквам слънчево ухание,
пристъпвам боса във водата,
събирам нежност и мечтания.

Вървя към теб с ръце от огън,
докосващи те с дива нежност,
събрала в шепите си пламък,
изгрял от нашите копнежи.

Вървя към теб с душа от слънце,
заливам те с лъчи сребристи,
нанизвам във сърцето с обич,
безценни  мигове - мъниста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...