Oct 28, 2008, 7:55 PM

Безценни мигове

  Poetry » Love
1.2K 0 8



Вървя към теб с коси от вятър,
разпръсквам слънчево ухание,
пристъпвам боса във водата,
събирам нежност и мечтания.

Вървя към теб с ръце от огън,
докосващи те с дива нежност,
събрала в шепите си пламък,
изгрял от нашите копнежи.

Вървя към теб с душа от слънце,
заливам те с лъчи сребристи,
нанизвам във сърцето с обич,
безценни  мигове - мъниста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...