Стените ти - пропити със презрение,
Любов, която иска,
но не дава!
През чувствата - на път към заколение...
Любов, която нищо
не прощава!
В оковите на мигове претръпнали,
преситени от чакане и блудство,
и зли от изтезания над себе си -
изпразнени, пречупени и ПУСТИ...
Във процепа на врящата ти лудост,
Любов от заядливост
БЕЗДИХАННА!
През ласките - преливащи от грубост,
от жаждата ти
капка не остана!
И залък не остана от глада ти!
Ни пристани, ни изгреви, ни думи!
Ни грешки, ни посоки по
плътта ти!
Остана само пустош помежду ни...
© Катя Всички права запазени
Браво!