Nov 1, 2007, 5:50 PM

Бездиханна

  Poetry » Love
2.7K 0 25

Стените ти - пропити със презрение,

Любов, която иска,

но не дава!

През чувствата -  на път към заколение...

Любов, която нищо

не прощава!

 

В оковите на мигове претръпнали,

преситени от чакане и блудство,

и зли от изтезания над себе си -

изпразнени, пречупени и ПУСТИ...

Във процепа на врящата ти лудост,

Любов от заядливост

БЕЗДИХАННА!

През ласките - преливащи от грубост,

от жаждата ти

капка не остана!

 

И залък не остана от глада ти!

Ни пристани, ни изгреви, ни думи!

Ни грешки, ни посоки по

плътта ти!

Остана само пустош помежду ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...