Бездомен
БЕЗДОМЕН
Внезапно заваля пороен дъжд,
а някой бе останал сам в тъмата!
Долавяше се силует на мъж,
забравил радост, доверил се на тъгата!
Понякога си спомняше за дом,
за щастие, далеч от суетата!
А днес, той търсеше подслон,
макар дарил подслон на добротата!
Но вярваше, че ще се върне някой ден,
във друго време и при други хора!
Самотен бе, но не сломен,
очите му тежаха от умора!
Вали! Светът е сив и мрачен!
Пълзи по склона бавно утринта!
Тъгата се превръща в миг прозрачен
а там далеч, разцъфнаха цветя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
