27.08.2008 г., 9:48 ч.

Бездомна 

  Поезия » Друга
1041 0 32
Във нощите
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на
бездомна самодива,
изгубила се в
себе си. Без път.


Във шепата си
стискам къс любов
и спомени,
увeхнали отдавна.
В леглото ми
от вятърен обков,
завита съм с безцветност.
И съм празна.


А някога танцувах
с пеперудите.
Зачевах пъстрокрилите
им полети
и бях една от всички.
Като другите.
Достигах върховете
на тополите.


Сега съм на ръба
на невъзможното
и ъгълът пречупва
ме през рамката.
Ожулена и с белези
по кожата.
Бездомна съм.
Изгубена във сянката.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??