Бездомна
Във нощите
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на
бездомна самодива,
изгубила се в
себе си. Без път.
Във шепата си
стискам къс любов
и спомени,
увeхнали отдавна.
В леглото ми
от вятърен обков,
завита съм с безцветност.
И съм празна.
А някога танцувах
с пеперудите.
Зачевах пъстрокрилите
им полети
и бях една от всички.
Като другите.
Достигах върховете
на тополите.
Сега съм на ръба
на невъзможното
и ъгълът пречупва
ме през рамката.
Ожулена и с белези
по кожата.
Бездомна съм.
Изгубена във сянката.
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на
бездомна самодива,
изгубила се в
себе си. Без път.
Във шепата си
стискам къс любов
и спомени,
увeхнали отдавна.
В леглото ми
от вятърен обков,
завита съм с безцветност.
И съм празна.
А някога танцувах
с пеперудите.
Зачевах пъстрокрилите
им полети
и бях една от всички.
Като другите.
Достигах върховете
на тополите.
Сега съм на ръба
на невъзможното
и ъгълът пречупва
ме през рамката.
Ожулена и с белези
по кожата.
Бездомна съм.
Изгубена във сянката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
