Не е било и няма да се случи.
Сами си проектирахме затворите
от тръни, в паметта без жал набучени,
от грижи и от дългове към хората.
Повярвахме им. Лесно се отрекохме
от собствено желание за щастие
и тръгнахме по стъпките на ехото -
поклонници без кръст и без причастие.
В света на доброволните изгнаници
се срещаме - безплътни и обречени
и пишем забранените си страници
с перо от всички думи неизречени. ...