Jun 10, 2015, 9:16 PM

Бездомна мелодия

  Poetry
1.1K 0 17
Не е било и няма да се случи.
Сами си проектирахме затворите
от тръни, в паметта без жал набучени,
от грижи и от дългове към хората.

Повярвахме им. Лесно се отрекохме
от собствено желание за щастие
и тръгнахме по стъпките на ехото -
поклонници без кръст и без причастие.

В света на доброволните изгнаници
се срещаме - безплътни и обречени
и пишем забранените си страници
с перо от всички думи неизречени.

Защото няма как да бъде иначе...
Говорим си за делниците, сложните,
а някъде зад тях стои незримата,
дори хипотетично, невъзможност.

Приехме да увяхват сетивата ни,
смирено се прегърнахме със липсата,
измислихме си други възприятия,
от мисъл за любов и грях изчистени.

Не е било и няма да се случи,
държим на правилата си стоически....

Бездомна, като уличните кучета,
мелодия лети - синхрон космически
на скитници, неземен шанс получили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...