Цитирам само една малка част от това силно и проникновено стихотворение, която докосна най-дълбоко моето светоусещане, но иначе цялото стихотворение е чудесно, поздравявам те за него!
"Приехме да увяхват сетивата ни,
смирено се прегърнахме със липсата,
измислихме си други възприятия,
от мисъл за любов и грях изчистени"
Сътвореният от автора образ, сякаш кани да бъде възприет като жертвен и потопен в трагизма си. Несъмнено е такъв, но вътрешният ни свят е удивително място, където жертваното може да се превърне в безценен дар. Стига човекът да знае как. Аз знам, а явно и авторът е наясно, съдейки по последното двустишие.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.