Бездомникът ще съм от твоя град...
Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад,
на дъното на жалкия боклук.
Не съм премазан от болезнен чук
и няма в мене безразличен хлад.
Ах, само чакам всеки ден да видя
как ти ще минеш чудно покрай мен.
Поне за час сърцето ще наситя
от образа ти хубав, възхитен.
Невидимият аз в нощта гладувам,
усмивката ти искрена бленувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
