Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад,
на дъното на жалкия боклук.
Не съм премазан от болезнен чук
и няма в мене безразличен хлад.
Ах, само чакам всеки ден да видя
как ти ще минеш чудно покрай мен.
Поне за час сърцето ще наситя
от образа ти хубав, възхитен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация