vega666 (Младен Мисана)
1672 14305
4.08.2018 г., 19:42 ч.

Безименен етюд 

  Поезия
1382 25 14

Най-тъмно е в тунела на лъча.

Блестящ отвън, той носи вътре мрака.

И нотите на всяка тишина ечат

в скръбта, която вечно радост чака...

 

Оставам - стрък до другата трева.

Светът е опиум, нестигащ до сърцето.

Надежда дава на безбройни същества

на дим възнасящи се към небето.

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Без думи! Браво!!!
  • Тук всяка дума е пренаситена с дълбок философски заряд...Браво, Младене!
  • Хубаво...
  • Докосна ме, поздрав!
  • Кратко, но толкова образно! Всяка дума е подбрана много прецизно и е поставена точно там, където и е мястото! Поздравления, Младене!
  • Поздрави, Младен!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления и успех!
  • Не е безимен а дим понесъл надежди към небето.
  • Оставам - стрък до другата трева.
    Светът е опиум, нестигащ до сърцето.
    ---------
    Страхотен си. Като облаче, което наднича в небитието, за да върне капчица на всички оправдания Много ми е любимо да те чета!
  • Много, много силно и въздействащо! Това трудно се постига в кратките форми! Успял си, браво!
  • Силна творба!
  • "И нотите на всяка тишина ечат

    в скръбта, която вечно радост чака."

    Мелодия, която всеки чува
    едва когато е останал сам.
    със вечния въпрос "Дали си струва
    душата си на дявола да дам?
    За да я имам, за да я забравя,
    за да я купя, за да я продам
    Макар фалшива, даже да изгаря,
    но е причина да не бъдеш сам..."

    Философска равносметка, която стимулира към философстване Благодаря...
  • "...Оставам - стрък до другата трева..."
    Силно... Благодаря!
  • Оставам замислена над този сентенциален текст...
    Плодотворен август!
Предложения
: ??:??