vega666 (Младен Мисана)
1570 14364
Aug 4, 2018, 7:42 PM

Безименен етюд 

  Poetry
1300 24 16

Най-тъмно е в тунела на лъча.

Блестящ отвън, той носи вътре мрака.

И нотите на всяка тишина ечат

в скръбта, която вечно радост чака...

 

Оставам - стрък до другата трева.

Светът е опиум, нестигащ до сърцето.

Надежда дава на безбройни същества

на дим възнасящи се към небето.

 

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Без думи! Браво!!!
  • Тук всяка дума е пренаситена с дълбок философски заряд...Браво, Младене!
  • Хубаво...
  • Докосна ме, поздрав!
  • Кратко, но толкова образно! Всяка дума е подбрана много прецизно и е поставена точно там, където и е мястото! Поздравления, Младене!
  • Поздрави, Младен!
  • "И нотите на всяка тишина ечат
    в скръбта, която вечно радост чака..."

    Хубава и творческа вечер, Младене!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления и успех!
  • Не е безимен а дим понесъл надежди към небето.
  • Оставам - стрък до другата трева.
    Светът е опиум, нестигащ до сърцето.
    ---------
    Страхотен си. Като облаче, което наднича в небитието, за да върне капчица на всички оправдания Много ми е любимо да те чета!
  • Много, много силно и въздействащо! Това трудно се постига в кратките форми! Успял си, браво!
  • Силна творба!
  • "И нотите на всяка тишина ечат

    в скръбта, която вечно радост чака."

    Мелодия, която всеки чува
    едва когато е останал сам.
    със вечния въпрос "Дали си струва
    душата си на дявола да дам?
    За да я имам, за да я забравя,
    за да я купя, за да я продам
    Макар фалшива, даже да изгаря,
    но е причина да не бъдеш сам..."

    Философска равносметка, която стимулира към философстване Благодаря...
  • Когато е „най-тъмно в тунела на лъча” сякаш душата на лирическия се лута в тази безмерност, прекрасно изразена в поетично и в образ на самотния „стрък трева” до другите. Той сякаш подсилва идеята за различността на лирическия, попаднал в един свят, който опянява като опиум и краде душите на безбройни грешни същества, които изчезват без да оставят следа като струйки дим, потънали в забрава...
    Много силно стихотворение с многопластови образи и поанта, която сякаш увековечава идеята на твореца. Спирам, защото всякакви думи са слаби пред извисеността на тази творба, която поставям в Любими и оценявам най-високо!
  • "...Оставам - стрък до другата трева..."
    Силно... Благодаря!
  • Оставам замислена над този сентенциален текст...
    Плодотворен август!
Random works
: ??:??