Най-тъмно е в тунела на лъча.
Блестящ отвън, той носи вътре мрака.
И нотите на всяка тишина ечат
в скръбта, която вечно радост чака...
Оставам - стрък до другата трева.
Светът е опиум, нестигащ до сърцето.
Надежда дава на безбройни същества
на дим възнасящи се към небето.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up