26.01.2017 г., 23:52 ч.

Безименно 

  Поезия » Друга
356 0 0

Името – вдълбано

в черепната ми кутия.

Буквите – разядени 

от ревност и тъга.

Пръстите се запечатаха

в косите ми.

Като мушица в капчица

смола.

 

 

Ноември 2007, 

Пазарджик

© AbyssDevourer Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??