9.03.2024 г., 11:10

Безкомпромисно към себе си

487 2 6
 
Ако можех от сто свои стиха един да същия,
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.

Не такива родени на поточната линия
с недорасли и вяли клишета,
а родени във огън, натоварени с мисия,
да останат, останат в сърцето.

Да задават въпроси и да водят към мисъл,
да усмихват и разплакват понякога -
Стих такъв дали и един съм написал?
Не търсете в творбите ми... зная слаб, че е авторът!...

20.02.2024.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Довереница
  • Умееш ли въпрос да зададеш
    половината ти работа е свършена.
    Написваш отговора после щеш не щеш.
    И ето, че творбата се е пръкнала...
  • Защото е от сърцето, Валери, затова може би се е получило стихото.
    Радвам се, Влади.
    Опитвам се да бъда такъв, Ничка, друг е въпросът дали винаги ми се получава.
    Благодаря сърдечно и на тримата.
  • Гош ти си многолик автор!
    Поднасяш винаги различни творби и тематики!
    Успяваш да замислиш човек, да се вкопчи в творбата и да я разнищи, да стигне до онзи епицентър и ос, точка и ядро.
    Това е най-важно!
    Човек трябва да е скромен в творчеството си, да не се взима на сериозно и да е стъпил на земята!
    Смея да твърдя, че си земен и добър човек, а това е най-доброто признание!
    Дерзай, приятелю и твори!
    Не спирай!
  • Хареса ми. Препоръчвам.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...