9.03.2024 г., 11:10

Безкомпромисно към себе си

481 2 6
 
Ако можех от сто свои стиха един да същия,
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.

Не такива родени на поточната линия
с недорасли и вяли клишета,
а родени във огън, натоварени с мисия,
да останат, останат в сърцето.

Да задават въпроси и да водят към мисъл,
да усмихват и разплакват понякога -
Стих такъв дали и един съм написал?
Не търсете в творбите ми... зная слаб, че е авторът!...

20.02.2024.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Довереница
  • Умееш ли въпрос да зададеш
    половината ти работа е свършена.
    Написваш отговора после щеш не щеш.
    И ето, че творбата се е пръкнала...
  • Защото е от сърцето, Валери, затова може би се е получило стихото.
    Радвам се, Влади.
    Опитвам се да бъда такъв, Ничка, друг е въпросът дали винаги ми се получава.
    Благодаря сърдечно и на тримата.
  • Гош ти си многолик автор!
    Поднасяш винаги различни творби и тематики!
    Успяваш да замислиш човек, да се вкопчи в творбата и да я разнищи, да стигне до онзи епицентър и ос, точка и ядро.
    Това е най-важно!
    Човек трябва да е скромен в творчеството си, да не се взима на сериозно и да е стъпил на земята!
    Смея да твърдя, че си земен и добър човек, а това е най-доброто признание!
    Дерзай, приятелю и твори!
    Не спирай!
  • Хареса ми. Препоръчвам.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....