9.03.2024 г., 11:10

Безкомпромисно към себе си

485 2 6
 
Ако можех от сто свои стиха един да същия,
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.

Не такива родени на поточната линия
с недорасли и вяли клишета,
а родени във огън, натоварени с мисия,
да останат, останат в сърцето.

Да задават въпроси и да водят към мисъл,
да усмихват и разплакват понякога -
Стих такъв дали и един съм написал?
Не търсете в творбите ми... зная слаб, че е авторът!...

20.02.2024.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Довереница
  • Умееш ли въпрос да зададеш
    половината ти работа е свършена.
    Написваш отговора после щеш не щеш.
    И ето, че творбата се е пръкнала...
  • Защото е от сърцето, Валери, затова може би се е получило стихото.
    Радвам се, Влади.
    Опитвам се да бъда такъв, Ничка, друг е въпросът дали винаги ми се получава.
    Благодаря сърдечно и на тримата.
  • Гош ти си многолик автор!
    Поднасяш винаги различни творби и тематики!
    Успяваш да замислиш човек, да се вкопчи в творбата и да я разнищи, да стигне до онзи епицентър и ос, точка и ядро.
    Това е най-важно!
    Човек трябва да е скромен в творчеството си, да не се взима на сериозно и да е стъпил на земята!
    Смея да твърдя, че си земен и добър човек, а това е най-доброто признание!
    Дерзай, приятелю и твори!
    Не спирай!
  • Хареса ми. Препоръчвам.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...