27.09.2018 г., 0:53 ч.

Безкрайна уж... 

  Поезия
956 2 9

Ех, къс от теб дали поне остана

след толкоз нескопосани кроежи!

До всяка рана зее друга рана

и белези от скъсани копнежи.

 

Научих се самичка да те кърпя

с на вярата канапената нишка.

Научих се. Не моля и не съдя.

Иглата ме пробожда. Аз въздишам.

 

На болките бродирам имената.

Илачите - в сърцето си ги шия.

Безкрайна...уж безкрайна е душата,

а всъщност е парченца орисия...

© Деница Ангелова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1717 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??