27.09.2018 г., 0:53

Безкрайна уж...

1.4K 2 9

Ех, къс от теб дали поне остана

след толкоз нескопосани кроежи!

До всяка рана зее друга рана

и белези от скъсани копнежи.

 

Научих се самичка да те кърпя

с на вярата канапената нишка.

Научих се. Не моля и не съдя.

Иглата ме пробожда. Аз въздишам.

 

На болките бродирам имената.

Илачите - в сърцето си ги шия.

Безкрайна...уж безкрайна е душата,

а всъщност е парченца орисия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...