5.09.2008 г., 10:14

Безкрайно

1.1K 0 8
Безкрайно дълъг коловоз,
безкраен звук от тракащо желязо...
Равен...
и набиващ се във сънищата ми...
Безкрайно хладна гара...
Безкрайно бързане и закъсняване...
Тъга...
след сенките на хората...
Потиснатост, мълчание...
Безкрайно сиви помещения
с безкраен аромат на застояло...
Гадене...
Безкрайни часове,
безкрайно чакане,
безкрайно търсене...
Намиране!
Безкраен поглед...
необятен...
непритиснат от събиращите се стени...
недокоснат...
от докосването на порочността...
Безкрайна доброта...
в зеленото...
Безкрайна доброта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безкрайна доброта...
    в зеленото...
    Безкрайна доброта!

    !!!
  • безкрайно хубаво е че те виждам отново...
    с този красив стих...безкрайна доброта...с още по красив финал...!
    прегръщам те с обич, мила Александра.
  • Благодаря за хубавия коментар... Въпреки че имам усещането, че не е за мен...
  • Очарована съм от лалето! Алено лале!Прекрасно лале!Навярно ти предстои да откриеш, че има Бог и Исус те обича!Животът е много повече от подземия, той е издигане!По могъщо от крилата на орел ти ще видиш величето му!
  • Благодаря, Веси. Страшно мило ми стана!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...