28.04.2020 г., 11:11 ч.

Безкрайност за двама 

  Поезия » Любовна
1019 5 7

Мислено с теб

си пия кафето.

Слушам с усмивка

птичия хор.

Вместо две устни,

целувам небето,

в синьо се губи

копнежният взор.

И е красиво защото,

заедно в утрото

с теб си мълчим.

Някога, някъде,

там ще се срещнем,

няма небето

на две да делим.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??