Безкрило ...
Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
отдолу - локви
с мазутен тен.
Оглеждат се в тях
мазни силуети
обърнати обратно -
пируети в битието ...
Прескачам ги -
лъщят ми във очите -
и прекрачвам
към плочките измити ...
Мазното остава
по магистрали вити
към морето на душата -
чайките залитат
с мазута по крилата ...
Те, вълните, не прощават ...!
Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
във времена лъжовни
на свят обезкрилен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени