Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
отдолу - локви
с мазутен тен.
Оглеждат се в тях
мазни силуети
обърнати обратно -
пируети в битието ...
Прескачам ги -
лъщят ми във очите -
и прекрачвам
към плочките измити ...
Мазното остава
по магистрали вити
към морето на душата -
чайките залитат
с мазута по крилата ...
Те, вълните, не прощават ...!
Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
във времена лъжовни
на свят обезкрилен ...
© Валентин Василев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
