Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
отдолу - локви
с мазутен тен.
Оглеждат се в тях
мазни силуети
обърнати обратно -
пируети в битието ...
Прескачам ги -
лъщят ми във очите -
и прекрачвам
към плочките измити ...
Мазното остава
по магистрали вити
към морето на душата -
чайките залитат
с мазута по крилата ...
Те, вълните, не прощават ...!
Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
във времена лъжовни
на свят обезкрилен ...
© Валентин Василев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
