Безкуполната църква
Засвири вятър. Завъртя парчетата.
На хълма се издигна облак прах
и храмът божи разпиля в полетата.
Не се замисли, че това е грях.
Безкупoлната църква днес е дрипава.
Забравена от Бог... И запустяла.
Молитвата отдавна е притихнала.
Стените пазят спомена за вяра.
Петна напомнят някогашни свещи,
размазани по пода. (Той остана).
А беше дом. В неделни срещи
тълпа от вярващи там бе събрана.
Сега останките посрещат бурите,
след всяка буря по-разпръснати.
Камбаните ги чуват само глухите,
повярвали във своето възкръсване.
На хълма се издигна облак прах
и храмът божи разпиля в полетата.
Не се замисли, че това е грях.
Безкупoлната църква днес е дрипава.
Забравена от Бог... И запустяла.
Молитвата отдавна е притихнала.
Стените пазят спомена за вяра.
Петна напомнят някогашни свещи,
размазани по пода. (Той остана).
А беше дом. В неделни срещи
тълпа от вярващи там бе събрана.
Сега останките посрещат бурите,
след всяка буря по-разпръснати.
Камбаните ги чуват само глухите,
повярвали във своето възкръсване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
