25.11.2010 г., 19:00 ч.

Безлюбовен акварел 

  Поезия » Друга
475 0 2

Имам единствено пътя за никъде,
с няколко къси пресечки любов,
слънцето стръвно луната обикна,
небето наметна земята с покров
от звезди ослепели и облаци жадни,
хищно нощта от светлика краде,
ябълки гният, от забрава проядени,
в съня ми разстрелват бели коне...
Тръгвам отново по пътя за никъде,
бездиханна се взирам за знака ЛЮБОВ,
като в дълъг кошмар безгласно извиквам,
отговаря ми дрезгаво само вятър суров...

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??