Безлюбовен акварел

25 нояб. 2010 г., 19:00

Поэзия » Другая

477 0 2

Имам единствено пътя за никъде,
с няколко къси пресечки любов,
слънцето стръвно луната обикна,
небето наметна земята с покров
от звезди ослепели и облаци жадни,
хищно нощта от светлика краде,
ябълки гният, от забрава проядени,
в съня ми разстрелват бели коне...
Тръгвам отново по пътя за никъде,
бездиханна се взирам за знака ЛЮБОВ,
като в дълъг кошмар безгласно извиквам,
отговаря ми дрезгаво само вятър суров...

Безлюбовен акварел

Свързани произведения

Комментарии

Предложения