4.01.2023 г., 8:29 ч.  

Безмълвен сонет 

  Поезия » Строги форми
303 2 9

БЕЗМЪЛВЕН СОНЕТ

 

Знам – бяла смърт и думите застига.

И те тънеят! – чути, неразбрани.

Щом нейде пее пролетна авлига,

веднага я огракват хищни врани.

 

Разбиват мисълта на звук и срички,

които се опитвам да сглобявам.

Но как да събера в едно трохички,

изгубила представата за хляба?

 

И сякаш лист съм, по водата пуснат.

Дордето залезът покорно тлее,

набъбват думите по мойте устни.

 

Във стон и шепот, в капчица безумство

безмълвието трябва да прелее,

преди да се превърне във изкуство.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??