4.06.2007 г., 9:26 ч.

БЕЗМЪЛВНА СЪЛЗА 

  Поезия
933 0 17
Тихо е. Тъмно е в твойта душа.
Нещо прекъсна звънтящата струна.
Всяка раздяла  ти носи тъга.
Трудно е пак, със любов да си тръгнеш.

Не искаш да кажеш "сбогом" сега.
Да се простиш с обичта си голяма.
Спомен-предател, самотник в нощта,
той да те топли. Пареща рана.

Как да изтръгнеш без вик от съня
него. Заел  е главната роля.
Думите нежни, ръцете, гласа
в тебе са скрити. Още ги помниш.

Как да изтриеш мечтата, блена.
МостОвете стари  как да възвърнеш.
Безсилна си, скъпа, и за това
в безвмълна сълза ти се превърна.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??