4.06.2007 г., 9:26

БЕЗМЪЛВНА СЪЛЗА

1.1K 0 17
Тихо е. Тъмно е в твойта душа.
Нещо прекъсна звънтящата струна.
Всяка раздяла  ти носи тъга.
Трудно е пак, със любов да си тръгнеш.

Не искаш да кажеш "сбогом" сега.
Да се простиш с обичта си голяма.
Спомен-предател, самотник в нощта,
той да те топли. Пареща рана.

Как да изтръгнеш без вик от съня
него. Заел  е главната роля.
Думите нежни, ръцете, гласа
в тебе са скрити. Още ги помниш.

Как да изтриеш мечтата, блена.
МостОвете стари  как да възвърнеш.
Безсилна си, скъпа, и за това
в безвмълна сълза ти се превърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...