БЕЗМЪЛВНА СЪЛЗА
Нещо прекъсна звънтящата струна.
Всяка раздяла ти носи тъга.
Трудно е пак, със любов да си тръгнеш.
Не искаш да кажеш "сбогом" сега.
Да се простиш с обичта си голяма.
Спомен-предател, самотник в нощта,
той да те топли. Пареща рана.
Как да изтръгнеш без вик от съня
него. Заел е главната роля.
Думите нежни, ръцете, гласа
в тебе са скрити. Още ги помниш.
Как да изтриеш мечтата, блена.
МостОвете стари как да възвърнеш.
Безсилна си, скъпа, и за това
в безвмълна сълза ти се превърна.
© Таня Мезева All rights reserved.
