Jun 4, 2007, 9:26 AM

БЕЗМЪЛВНА СЪЛЗА

  Poetry
1.1K 0 17
Тихо е. Тъмно е в твойта душа.
Нещо прекъсна звънтящата струна.
Всяка раздяла  ти носи тъга.
Трудно е пак, със любов да си тръгнеш.

Не искаш да кажеш "сбогом" сега.
Да се простиш с обичта си голяма.
Спомен-предател, самотник в нощта,
той да те топли. Пареща рана.

Как да изтръгнеш без вик от съня
него. Заел  е главната роля.
Думите нежни, ръцете, гласа
в тебе са скрити. Още ги помниш.

Как да изтриеш мечтата, блена.
МостОвете стари  как да възвърнеш.
Безсилна си, скъпа, и за това
в безвмълна сълза ти се превърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...