20.12.2007 г., 13:06 ч.

Безмълвно 

  Поезия » Любовна
637 0 4
Безмълвно сърцето спря

без твоята любов и топлина,

отиде си, далече отлетя,

половин човек съм, половин душа.

 

Но пак,  Любов, се връщаш,

а от толкова обич почти изгоря,

в пепел лежат две сърца сега,

овъглям се, като до теб стоя.

 

Ах,  как се радвам, че те нямам,

прости, че близо те допуснах,

душите ни събраха се в една,

ала сърцето заболя и те пуснах.

 

Отивай си, Любов, не си за мен.

Отивай си. Недей да почерняваш.

Виж, кървиш във този ден студен.

Пази се. На друг ще се раздаваш.

 

Ти си слънце и ме палиш,

аз горя те бавно до фитил

Господи, моля те да ни избавиш,

душите ранени Ти би ли спасил.

 

(посветено)

© Нина Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??