Безмълвно
Безмълвно сърцето спря
без твоята любов и топлина,
отиде си, далече отлетя,
половин човек съм, половин душа.
Но пак, Любов, се връщаш,
а от толкова обич почти изгоря,
в пепел лежат две сърца сега,
овъглям се, като до теб стоя.
Ах, как се радвам, че те нямам,
прости, че близо те допуснах,
душите ни събраха се в една,
ала сърцето заболя и те пуснах.
Отивай си, Любов, не си за мен.
Отивай си. Недей да почерняваш.
Виж, кървиш във този ден студен.
Пази се. На друг ще се раздаваш.
Ти си слънце и ме палиш,
аз горя те бавно до фитил
Господи, моля те да ни избавиш,
душите ранени Ти би ли спасил.
(посветено)
© Нина Павлова All rights reserved.
