19.04.2014 г., 22:46 ч.
Безнадеждност (=> Молитва)
Нищото е тогава,
когато мракът запищи в ушите ми.
Тогава е нищото.
Господи, запази ме от Лукавия.
Амин!
Опази ме от тъмното, Господи.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравейте... Не знам дали не откривам късно написаното... Но съм изключително благодарна на Младен (Мисана), който помни какво съм писала (когато пишех го правех с псевдоним Дейсис Дин)... Минаха години - станах учителка... Използвам писането за друго - имам издадедно детско стихотворение в друг сайт - стихотворението е Вежливанче... дописвах и редактирах и други детски песнички и стихчета - сега това е моята мисия... През миналата година публикуваха мое есе във вестник Труд... Май и то показва, че ако на някой му идва отвътре да пише - намира начин (не твърдя, че е виртуозно, но ми харесва да го правя)... Отново - благодаря... Не очаквах
-
Радвам се, че ме харесваш Антония.. Само усмивки към теб! -С
-
Венко, много ми хареса коментарът ти! Благодаря! -С
-
Хареса ми.
-
даа, вероятно ще трябва да си купя изданието, за да прочета нещо нейно. Определено възбуди моето любопитство! Наистина жалко, че е спряла да пише, но или изкуството иска жертви, или семейството взима своите... -С
-
Можеш разбира се, Северина. Тя се казва Десислава Христова и пишеше под псевдонима Дейсис Дин. Доколкото ми е известно нейни стихотворения са публикувани в сп."Хермес" в периода 1993 - 2003 година. Списанието е за постмодернистична литература и излиза /мисля и досега/ по 1 книжка годишно. Има го в Националната библиотека в София. Деси спря да пише /тя не издаде книга/, след като се омъжи и оттогава не съм я виждал повече /двамата бяхме само духовно близки/. Но имаше страхотен талант. По някакъв начин ти ми напомняш за нея. Дори и първите ти стихотворения в сайта, които прочетох и критикувах /с най-добро чувство към теб/ ми напомниха за първите нейни стихотворения, които редактори по онова време бяха отхвърлили с думите, че няма талант и да не си губи времето с писане. Но въпреки несъвършенството на тези най-първи нейни стихове, аз усетих, че има голяма дарба /както усещам това и у теб/ и я насърчавах до момента, в който тя написа наистина забележителни неща. Това бих направил за всеки, в който съзра божествената искра. Съжалявам единствено, че тя се отказа от поезията, но както казва Платон в "Мита за задгробното въздаяние на Ер" /"Държавата" - том 3 от съчиненията му/, "Виновен е който избира, а Бог е невинен!".
-
А дали мога да разбера името И?!
-
Благодаря и аз Северина! Но ти дължа едно уточнение, а заедно с това и на себе си. Този текст не е мой, а е на моя позната поетеса, която има поразителни находки. Една от тях е следната:
"Звездите избухват от вестта за изминалата вечност,
от шепота на бъдещия безкрай
и от безсмислието на настоящия миг..."
Надявам се, че тези три реда ще предизвикат в теб усещане сходно с моето.
С най-топли чувства: Мисана -
Благодаря, Мисана, трогната съм от жеста. Текстът ти не е просто съпричастен - описва същото Нищо, за което съм писала и аз. Светли празници и повече мир (: -С
-
Чудесно е Северина! Кратък, но много изящен поетичен текст-молитва. И главното - оригинален изказ. Възхити ме.
Затова за спомен ти оставям един текст, съпричастен към темата:
"Нищото разтваря бавно странния пейзаж,
преплитайки ръце над изоставения вятър...
Нищото е може би във мен.
А огледалото ме плаши
с пречупеното щастие."
До нови поетични срещи и бъди щастлива на Възкресение Христово /то трае общо 40 дни - до Възнесението/!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много хубаво (не)детско стихотворение. Имам убеждението, че ако малките човечета се отглеждат и учат такива неща - първо ще го правят с удоволствие и желание, а от там следва, че ще станат от човечета - хора. Човеците са опасни...
П.С.: Великолепен учител си, сигурна съм. Дано повече дечица срещнат твоите ръце. -С