Разлистваш ме бавно...
Кубче лед, разтапящо се
в чаша бяло вино
с дъх на диви цветя...
Нектар от сладострастие
замъглява сетивата...
Греховни са телата,
желаещи безпаметно да губят,
своята представа за реалности.
Отвъд границите...
водите на съзнанието...
дълбоко закодирали желанието...
Да бъдем себе си,
макар отхвърлени и неприети!
© Екатерина Глухова Всички права запазени