Безпочвен
Нападна ме един проблем –
нахлу в живота ми пастелен.
(с различно име за пред мен,
но аз така ще го бележа)
Проблемът беше с плътен глас
и двойни бицепсни масури.
Изпрати ме веднъж до нас
и аз попаднах в центрофуга.
С такъв финес ме извъртя
и разцентрова ми главата,
че центрофугата щом спря,
летях зад космоса оттатък.
Потърках лекичко челó
и се замислих след вечеря:
"Прекрасно беше! Аз такъв
проблем къде ще го намеря!"
Е, малко време след това
и той се сблъска с перипетии.
Такива, с нежни имена,
но затова пък неизбежни.
Не знам какво му досвидя,
но малко падна оборотът
и често взе да ме запраща
едвам в озоновия пояс.
Разбрахме се – не беше прост
(при все фасона малоумен)
да ме изпрати като гостенка,
дошла да подърдорим глупости.
В съдбовния изпроводяк
съзрях, че бе изгубил почва.
Сърцето ми прескочи такт,
а аз голяма, мръсна локва.
Поизвъртях се на пета,
подсказах му да ме преглътне,
ощастливих го с кратко "чао"
и целомъдрено си тръгнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
