Роби (Роберт)
511 3486
10.09.2018 г., 17:00 ч.

Безпощадни са дните близнаци 

  Поезия
602 11 15

На работния ден туй е краят.

Малко грим и към спирката тичаш.

За секунди изпускаш трамвая...

Е, на нищо това не прилича!...

 

А от супера малко по-късно

със торбите към вкъщи се влачиш

да приготвиш вечерята вкусна...

Едва креташ и чак ти се плаче...

 

А пък вкъщи той вече те чака,

на дивана отпуснат  блажено,

нервно ТV- каналите щрака...

„Ей, доплува ли най-сетне,  жено?...

 

Направù от онази салата,

а бутилка в хладилника има!

И побързай, боли ме главата,

трябва спешно лекарство да взимам!”

 

Пък от детската малкият вика:

„За домашното трябваш ми, мамо!...”

На молбата на всеки откликваш,

жалост  нямаш към себе си само!

 

След вечеря седиш на дивана

и сами се затварят очите,

посред  филма сънят ще те хване

из Морфеево царство да скиташ.

 

Но и утре денят ще е също

тъй бездушен, със същите знаци.

С уморена душа ще се връщаш -

безпощадни са дните-близнаци!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Веси!...
  • Еха, Роби! Много жени ще се припознаят тук - на разположение 24 часа в денонощието и едно и също всеки ден .... Аплодисменти за този стих!
  • При толкова гости, почели скромната ми творба, мога да кажа само едно огромно "Благодаря!" и да се старая още повече да не ви разочаровам!...
  • И като знам колко много хора наричат това щастие...
  • Да... За много жени семейният живот е такъв. И после, що кръшнала, що искала развод...
  • И този път – с лице към реалния живот. И все различни страници от ежедневието разлистваш, Роби! От името на Лирическата, благодаря за разбирането и активната позиция!
  • Все по-динамичен става животът и това не се дължи на пет дневната работна седмица, а на други едни обстоятелства. Поетичното перо е отразило реалистично ежедневието на една работеща жена. Поздрави!
  • Обикновено,
    ги оценяваме
    и след това
    забравяме...
  • Хубаво е,че има кой да оцени и тези жени. А на жените и няколко топли думи на ден са достатъчни, за да се почувстват ценени и обичани. Браво за идеята и отличното и изпълнение от твоя страна.Поздрави!
  • Браво!
  • Почитания, Роби!
  • Има такива жени! Поклон пред тяхната всеотдайна обич!
    Е, има и други,но те не са нашите.
    Това е силна социална поезия.
    Браво,Роби!
  • Харесвам многоликата ти поезия, Роби!И си прав, както винаги- работеща жена, майка, съпруга...Напомни ми за прабаба ми. Толкова бяхме свикнали с това: Маминко! Дори синът й я наричаше така. И тя беше навсякъде, за всички... Един ден стана, усмихна се, подаде ръка на вуйчо ми и каза:
    -" Приятно ми е, казвам се Евдокия"! Разбрах я...Години по-късно...
  • За пореден път вникваш добре в женската душа.Поздравления!
  • Преди да напиша каквото и да е, за всеки случай се върнах да проверя кой е авторът!
    Роби, какво разбиране само към "нежната" половина на човечеството... Приятно ме изненада с посланието.
Предложения
: ??:??