Безпощадни са дните близнаци
На работния ден туй е краят.
Малко грим и към спирката тичаш.
За секунди изпускаш трамвая...
Е, на нищо това не прилича!...
А от супера малко по-късно
със торбите към вкъщи се влачиш
да приготвиш вечерята вкусна...
Едва креташ и чак ти се плаче...
А пък вкъщи той вече те чака,
на дивана отпуснат блажено,
нервно ТV- каналите щрака...
„Ей, доплува ли най-сетне, жено?...
Направù от онази салата,
а бутилка в хладилника има!
И побързай, боли ме главата,
трябва спешно лекарство да взимам!”
Пък от детската малкият вика:
„За домашното трябваш ми, мамо!...”
На молбата на всеки откликваш,
жалост нямаш към себе си само!
След вечеря седиш на дивана
и сами се затварят очите,
посред филма сънят ще те хване
из Морфеево царство да скиташ.
Но и утре денят ще е също
тъй бездушен, със същите знаци.
С уморена душа ще се връщаш -
безпощадни са дните-близнаци!...
© Роберт All rights reserved.
Аплодисменти за този стих!
